Самърс: По-добре насоките да се държат в килера

Ако разгледаме политиката в Италия, от една страна и паричната политика на ЕЦБ от друга, дали ЕЦБ се опита да реши някои проблеми с новата си политика? Не е ясно как ще я прилага, за да се опита да запази контрола над спредовете между облигациите на Германия и Италия?

Ето какъв е проблемът на ЕЦБ: ако използвам термин от областта на сигурността, то това ще бъде „двойно възпиране“. От една страна, те искат да възпрат спекулантите да спекулират срещу Италия и други държави от периферията, а това изисква усещане за увереност, че ЕЦБ ще застане зад тях.

От друга страна, те не искат да финансират неограничено харчене и искат да окажат натиск на държавите, така че те да се справят с делата си по отговорен начин. Това показва един елемент на условност. Но колкото по-достоверна е тази условност за държавите, толкова по-обезпокоителна е тя за пазарите.

Колкото по-голяма увереност вдъхваш на пазарите, толкова повече държавите считат за ненужно да изиграят своята роля в прилагането на болезнени политически промени.

Много трудно е да се постигне такъв политически баланс и смятам, че това беше разумен ход насочен към бъдещо постигане на подобен баланс, но няма да бъде лесно.

От госпожа Лагард чухме и нещо, което двамата сме обсъждали по отношение на Фед, а именно - насоките за бъдещето. Изглежда, по същество ЕЦБ казва: „Няма да се занимаваме с насоки за бъдещето. Ще го правим от заседание на заседание.“

Като изключим някои много специфични, много необичайни обстоятелства, аз считам, че насоките за бъдещето са грешка за централните банки.

Насоките за бъдещето се сблъскват с проблема на липса на особено доверие от страна на пазарите. Така, че те нямат особено влияние.

А централната банка гледа много сериозно на доверието и си поставя ограничение за бъдещето с такива прогнози дадени в миналото.

Като изключим крайно дефлационни ситуации, насоките за бъдещето са инструмент, който е по-добре да се държи в килера.