Последните няколко години в Хонконг са изпълнени с предизвикателства - от затягането на хватката на Китай върху града до строгите ограничения поради Ковид - всичко това доведе до отлив на таланти и хора.
Дьо Вилпен все още вярват, че Хонконг е силен артистичен център. Те наблягат на социалната отговорност на колекционерите в света на изкуството.
През 2019 г. беше най-трудно, защото имаше протести в Хонконг, а няколко месеца по-късно беше началото на пандемията. Осъзнах, че всичко може да се срине от днес за утре. Трябваше да създадем проект, който да включва семейството. И така работейки с баща ми, се опитахме да пресъздадем наследството.
Изправени сме пред войни, пред новите открития на технологиите и тази несигурност създава такава неудовлетвореност и стремеж към нещо друго.
Миналата година имахме М+, един от най-големите съвременни музеи в света. Тази година ни гостува музея Палас, музея Тайку. Той винаги ще бъде центърът на Азия. За мен няма абсолютно никакво съмнение.
Уникална култура, която ви помага да преминете през предизвикателствата на бъдещето. И вярвам, че точно сега за Хонконг културата и изкуството са по-важни от всякога.
Имате дълг да предавате на хората около вас, на вашата страна, да оставите наследство, да помагате на музеите, да помагате на хората, които организират изложби като предоставите назаем някои експонати от вашата колекция.
В крайна сметка искаме да създадем тези мостове с най-неочакваното. Няколко колекционери на изкуство са от крипто света. Да има хора, които напълно са променили езика ни с дигиталния свят, с метавселената, те се повлияха и разбраха традиционния свят. Това за мен беше фантастично преживяване. Тогава израствам. Изграждам мостове между моя и техния свят. Мисля, че това е задачата на изкуството - да изгражда мостове и да отваря и разширява кръгозора.