Сбогом на Хонконг, който обичах, част 1

Живея в Хонконг от 1992 г. и сега планирам да си тръгна.

Хонконг се промени напълно. Няма да се върне към това, което беше. Видях най-добрите му времена и това подсили усещането, че сега е подходящият момент да си тръгна.

Ето как изглеждах преди 30 години. Всъщност преди около 28, когато бях още млад, умен, все още имах коса. Спомням си скелето или Мейсън Роуд с неоновите светлини нощем. Имаше много хубава атмосфера. И просто ми напомняше на "Бягащият по острието на бръснача".

Хонконг беше такова свободно общество. Хората наистина нямат филтър в живота как да изразяват себе си. Медиите бяха много енергични.

 

Сега сме тук, в FCC, Клубът на чуждестранните кореспонденти и това е мястото, където направих първото си интервю. Това място има определено значение за мен нещо, което не бих забравил лесно.

Това е Chungking Mansions (Чънкинг меншънс). Това е първото място, на което дойдох, когато слязох от самолета. Мястото, където да дойдеш, или поне беше, ако искаш фалшив часовник "Ролекс" или евтино къри или наистина евтино легло в общежитие. Просто не се е променило. Поне според моите спомени все пак.

Едно от най-забележителните неща в Хонконг е, че има тези крайности на богатството. Имате Chungking Mansions, което е единият край на скалата и буквално пресичате пътя и отивате в най-великолепния гранд хотел в Хонконг.

За първи път дойдох в Пенинсюла, когато бях изпратен тук, за да интервюирам Джеймс Тиен, местен бизнесмен и политик. Секретарката му ми каза, ще се срещне с Вас в Пенинсюла. А аз казах, къде се намира? И секретарката му ми се изсмя и каза, работите в Хонконг и не знаете къде е Пенинсюла! Така че това беше първото ми посещение тук. Не бях разбрал, че съм живеел срещу него, когато съм пристигнал за първи път в Хонконг, но в съвсем различна среда.