Сбогом на Хонконг, който обичах, част 2

Когато пристигнах в Хонконг, той се намираше в огромен икономически бум. Градът беше наситен с нервно безпокойство. Всеки бързаше да спечели пари, да се сдобие с чуждестранни паспорти, да си тръгне или поне да има възможност да напусне. Е, разбира се, с предаването на Китай през 1997 суверенът се смени. Сега той отново е част от Китай. Животът просто наистина продължаваше нормално.

Доста е интересно да се види как се е променил силуетът на града. Има много нови сгради. Интересно е, че Конгресният и изложбен център на Хонконг не беше построен. Земята, на която се намира, също беше море по онова време. Там се състоя церемонията по предаването на властта преди 25 години.

Когато пристигнах през 92 г., имаше повече усещане за възможности. Нещата все още се развиваха с бързи темпове. Китай в някои отношения все още беше на етап на набиране на скорост и мисля, че докато Хонконг забогатяваше и ставаше все по-богат, дори младите хора, особено младото поколение не изглежда да долавят вече това чувство на възможности, което имаше преди 25 или 30 години.

Най-голямата промяна беше приемането на Закона за националната сигурност преди две години. Този път се сбъднаха всички опасения за това какво може да се случи след 1997 г., нещата от които хората се страхуваха.

Сега виждам 25-годишнината като нещо доста мрачно. За повечето хора в Хонконг, мнозинството в Хонконг подкрепя демокрацията. Исках да видя по-широка демокрация тук. А тези надежди видимо са окончателно разбити сега.

Не мисля, че хората са се променили фундаментално. Същите са си. Много от нещата, които обичам у хората в Хонконг са устойчивост, адаптивност. Отношението "никога не се предавай“.  И също така хумора и почтителността.

Ще ми липсва Хонконг. Има много неща от Хонконг, които ще ми липсват.