Хонконг: Поколението на прехода, част 1

25 години след връщането на Хонконг от Великобритания на Китай, родените през 1997 година станаха свидетели на бързи политически промени. Разговаряме с трима млади жители на Хонконг за еволюцията на града.

Анна Куок: Някои биха казали, че 1997г е годината на началото на новия Хонконг. Но за мен това е по-скоро началото на края.

Раян Чун: Смятам, че много млади хора като мен се чувстват по същия начин, защото възможностите които са били предложени на предишното поколение вече не са налични за нас. В обстоятелствата, в които се намираме сега е по-трудно да се намери работа. И очевидно има много външни фактори, които също ни се отразяват.

Келвин Йм: Винаги се чувствам сякаш нещо липсва. Би било плюс, ако имах британски паспорт, само ако бях роден няколко дни по-рано.

Анна Куок: Смятам, че 1997 е началото на края, при който ще видим как Хонконг изпада в хаос. Или градът, който виждаме сега, град без свободи, без демокрация и също без доверието на хората.

От ТОРС през 2003г до олимпийските игри в Пекин през 2008, Движението на чадърите от 2014 и про-демократичните протести от 2019 – Хонконг на 2022г е вече много различна обстановка.

Анна Куок: Винаги съм се чувствала много обезсърчена, когато ни наричат „светлото бъдеще на Хонконг“ или „следващото поколение“. Но колко направи за нас правителството реално? Виждате как преобладаващото мнозинство от граждани на Хонконг наистина искаме демокрация. Но получихме само оглушало правителство, което буквално ни казва, че не сме акционери в това общество.

Раян Чун: Бих казал, че една от най-големите промени, които видях е, че като цяло Хонконг става все по-затворен. Бавно и постепенно хората се само-цензурират, не говорят открито по теми, които изглеждат нормални за повечето хора по света.

Келвин Йм: Започваш да чувстваш, че без значение колко упорито работиш, не можеш да живееш комфортно на това място. Това което търсиш никога не е достатъчно. И тук парите са по-важни от всичко останало.