Централните банки се изправиха пред поредица от кризи в последните години, но и някои разрушителни фактори като зеленият преход, дигитализацията и засилване на оншоринга. Колко различно ще бъде бъдещето на инфлацията отсега нататък? Колко различно спрямо последното десетилетие?
Много важна промяна, която трябва да дойде след последните 2 десетилетия. Или дори повече. Ако сравним този период на инфлация със 70-те, сега имаме много по-силни институционална монетарна рамка и институционална рамка за централните банки.
Смятам, че те са много по-добре позиционирани да се борят с инфлацията.
Ако се върнем към 70-те, които станаха естествена отправна точка в случая, Бретън-Уудс се проваляше. Имаше повече нестабилност в системата, отколкото като ревизирате режимите на валутните курсове.
Днес няма такова нещо. Мисля, че периодът на ниска инфлация, създаде много силни основи за нова, по-скромни и гъвкави централни банки. Например архитектурата на ЕЦБ, нашият домакин днес, в известен смисъл въплъщава много от тези уроци.
Когато отговаряте за борбата с инфлацията, трябва да можете да очаквате, че някой път ще се изненадате. Защото много неща влияят на инфлацията, но вие не ги контролирате пряко.
До голяма степен точно това наблюдаваме и днес.
Забелязвам много силна способност на всички централни банки да анализират и използват тази информация и да реагират.
Ако погледнете много внимателно какво става в момента, в последните 2г имахме драматични промени в средата.
От ситуация, в която има страх от натиск и се задаваше се дефлация до много бързо отблъскване нагоре с ваксинациите. Изключително бързо преминахме от среда на опасения от дефлация към опасения от инфлация.
И нещата се задълбочиха с руската криза.
Трябва да кажа, че монетарните политики, не могат да реагират с такава скорост. Смятам, че новата форма на инфлация е разбрана и на нея се отговаря.