Bloomberg закуска с директора на Уимбълдън Сали Болтън, част 3

Спомням си с удоволствие опашките през нощта. Мисля, че беше в началото на 90-те години, когато се редих на опашката с моите приятели от училище и просто не успяхме да се доберем до централния корт. Но все пак взехме за началото, на първия ред, мисля, на корт номер едно. Старият корт номер едно и видяхме как Щефи Граф завърши срещу жертвата си, мисля, без да загуби гейм.

Делът на тези билети, които се продават на "чакащите на опашка" все още същият ли е?

Разбира се, все още е същият. Едно от нещата, които не можехме да имаме миналата година, беше опашката. Това е нещо за което наистина се вълнуваме, че се връща тази година. Това е нещо като ритуал за преодоляването.

И когато разказваш на хората с какво си изкарваш прехраната, къде работиш, доста често първата история, която излиза след въпроса какво правиш през останалите 50 седмици в годината, е "Имам история за чакането на опашка“.

Много хора имат любим спомен за опашките, които са част от целия им ден в Уимбълдън. Това е наистина неразделна част от това, което прави Уимбълдън уникален и специален.

Вижте ЧЕТВЪРТА ЧАСТ на видеото.