Относно проблемите с дълга, ако погледнем назад към драмата от август 1982 г., когато Мексико обяви фалит, не сме в такъв драматичен момент. Не сме в онзи Лемън момент. Но списъкът на страните, които са изправени пред дългови затруднения или висок риск от дългови затруднения, бързо расте.
Повишават се лихвите в САЩ. Китай, който беше основен кредитор и напоследък намали отпускането на заеми. И, разбира се, имаме несигурността и риска от средата на ниските лихви, която може да се превърне в по-постоянна или дълготрайна и да обхване развиващите се пазари. Всички тези неща увеличават рисковете, свързани с дълга.
В заключение бих казала, че дълговите рискове и дълговите кризи в страните с ниски доходи не са хипотетична ситуация. Те почти са стигнали тази ситуация. Просто тези държави са малки и не привличат вниманието, както големите развиващи се пазари.
Кармен, през следващия месец се навършват 25 години от началото на азиатската финансова криза. В контекста на всичко, което което казахте досега, смятате ли, че регионът като цяло е в по-добра позиция да се справи със следваща финансова криза?
Това няма да бъде финансова криза в азиатски стил. Азиатската финансова криза дойде след големия бум, бързият растеж, рязкото нарастване на капиталовите потоци, големи дефицити по текущата сметка. Не сме там.
Проблемите, с които се сблъскваме са в областта на дълга, свързани са със стагфлацията, с липсата на възстановяване. Възстановяването е изключително неравномерно.
Много различно от възстановяването след глобалната финансова криза, при което развиващите се пазари се възстановиха много по-бързо отколкото развитите икономики. Важно е защото Китай беше двигател на растежа още в периода след глобалната финансова криза, който сега не е налице.