Истинската история на Gucci, част 4

"Продажбите се увеличиха със 113%, така че бяхме доволни. Това беше петото поредно тримесечие, с което удвоихме продажбите си. Това се оказа история на успеха, със сигурност от финансова перспектива за Investcorp. Но също така и огромен успех в рамките на индустрията. След като стана ясно, че луксозните пазари трябва да се развиват, и че трябва да се възползват от тях, всички играчи, които бяха вече са на този пазар имаха конкурентно предимство, че са го видели отвътре. Рискът беше, че някой може да го превземе и при този огромен успех. Без значение колко сме успешни, ние сме публична компания. Винаги има момент, в който акциите могат да се понижат", казва Андреа Моранте, бивш изпълнителен директор на Morgan Stanley.

През 1997 г. Gucci бе високопроизводителна машина, но финансова криза удари Азия, което изложи Gucci на риск, а останалите луксозни стоки в опасност.

"Япония беше доминиращата сила на пазара на луксозни стоки по онова време. Така че, когато в Азия настъпи тази криза, акциите се понижиха. И мисля, че в този момент LVMH започна да изкупува акции на компанията. Това наистина беше моето притеснение за възможността да бъде отворена за поглъщане", казва Доменико.

Истинският съперник на пазара за Gucci е LVMH и Бернар Арно, който беше известен като корпоративен нападател на европейската луксозна сцена. Той беше поел Louis Vuitton, Moet Hennessy и имаше други модни марки, имаше Dior.

"Опитахме се да изградим голям бизнес с нашите партньори с един критерий - най-доброто качество и най-елитарния продукт във всяка линия, която продаваме по целия свят", казва Бернар Арно, председател и директор на  LVMH.

.