Според Вас доларът ще бъде още по-силен. Защо?
Със сигурност това е мнението ми. Тази история има две части.
Първата е тази, която се разигра миналата седмицата и тя е за лихвените проценти. Пазарът, разбира се, очакваше тези лихвени проценти и че предстои да се случи още нещо. Но освен това имахме и историята, свързана с рецесията.
Ако Фед очаква толкова голям ръст на лихвените проценти, със сигурност имаме повишен риск от твърдо приземяване през 2023 г. Това е и нашето мнение. И за повечето валути, разбира се, това би било негативно.
Но ако има рецесия в САЩ, това няма да повлияе положително на апетита за риск в световен мащаб.
По стечение на обстоятелствата бихме могли да говорим и за рецесия или поне за много бавен растеж в еврозоната, като се имат предвид високите цени на енергията в края на годината.
Все още имаме и проблемите в Китай. Политиката на нулев ковид, която може да продължи и през следващата година. Затова смятаме, че апетитът за риск през 2023 г. ще бъде нисък в по-голямата си част, може би докато пазарът не започне да се надява и да вижда цикъл на намаляване на лихвените проценти от Фед.
Но докато това се случи, когато апетитът за риск е нисък, просто може да се продължава да се вярва, че доларът остава безопасно убежище.
Намирам за очарователна идеята, че това не е просто цикъл на затягане, а също и апетитът за риск поддържа долара в плаващо положение до момента. На въпроса за икономиката на САЩ и възможната рецесия, погледнах един цитат от Сет Карпентър, бележка от Morgan Stanley в понеделник, който каза, че „Изборът е суров: или ще предизвика рецесия и ще срине инфлацията в краткосрочен план, или ще предизвика значително забавяне, но без да се стигне до рецесия и да се приеме повишена инфлация за години напред.“ Искам да разбера Вашето мнение по този въпрос? Дали е справедливо да се погледне на това, като на компромис между укротяване на инфлацията и предизвикване на рецесия? Или липса на рецесия и инфлацията остава висока?
Вероятно това е добър начин да се каже.
Но също има и друг риск, да се получи смесица от двете, когато се повиши инфлацията за доста продължителен период, може би не толкова висока, колкото темповете сега, но със сигурност по-висока от тази, с която бяхме свикнали в навечерието на пандемията.
Това е така защото много от проблемите, които имаме с инфлацията са поради предлагането. Доста е вероятно, особено ако отнеме дълго време Китай да преодолее политиката на нулев ковид, все още да имаме тези проблеми, свързани с предлагането. Това може да означава, че трябва да свикнем с тази епоха, в която имаме по-голяма инфлация, отколкото бихме искали.
Може би над тези цели от 2 % за следващите няколко години и по-бавен растеж, защото лихвените проценти са по-високи отколкото са били в миналото. Това не е непременно много привлекателно предложение.