Да останем на петрола. Без съмнение рафинирането е най-големия проблем на петролния пазар в момента. Как ще се развива? Има ли някаква яснота около кризата в капацитета?
Вижте как недостигът идва от Русия, става дума по-скоро за рафинираните продукти, отколкото при суровия петрол. Защото тези рафинерии бяха извадени от глобалния пазар.
Когато говорим за включване на рафиниращ капацитет, това изисква десетилетия и никой на Запад не строи нови рафинерии от 1977. Когато е показателно.
Растящият проблем със снабдяването никак не е лесен.
Вижте китайците, вижте руснаците – там има най-голям свободен капацитет в момента в света.
Вижте политиките, които се въвеждат в САЩ или поне за които се говори там. За реакция на рекордните маржове. Това е обаче глобален, не локален проблем за САЩ например.
Възможността САЩ едностранно да го реши е силно затруднена.
Това означава ли, че цената на продукта ще бъде много по-висока в сравнение със суровия петрол например в следващите 5г или по-дълго? Какъв е най-лошия сценария?
Смятаме, че ще има известно нормализиране в недостига на нефтени продукти тази година, след като рафинериите излязат от дълбоките си затруднения. Защото те не могат до го направят без да се инвестира повече в съществуващите рафинерии, за да могат да преработват повече суров петрол и да произвеждат повече продукция.
Ще ви дам само един пример. В исторически план, бензинът се търгуваше с 20-25% над цената на суровия петрол, а напоследък този процент е 45-50. Да речем, че настъпи известна нормализация в границите на 30-40%, тоест не са старите стойности, но и не са толкова високи колкото в момента.
И ето какво си мисля, това е отмъщението на старата икономика: недостатъчно инвестиции в рафинериите, недостатъчно инвестиции в производствения капацитет, проблеми с транспорта на продуктите, мога да продължа този списък. В общи линии, през последното десетилетие ние предпочетохме смартфоните с кратък цикъл пред медните мини и последствията включват настоящия недостиг.