Преди малко излезе решението на Bank of England – да поговорим за него.
Напълно очаквах такова решение и бях убеден, че банката ще продължи с плавното повишение.
Комисията никога не е обмисляла ход от 50 базисни пункта и да създаде исторически прецедент в месец, когато излезе слаб макроикономически и инфлационен доклад. Това би било твърде амбициозно.
Очевидно външни фактори като другите централни банки, които подсилиха рисковете на пазарите подсказват, че Bank of England можеше да е по-решителна. Но в крайна сметка, това е една умерена реакция. Води се дебат за динамиката между последиците от инфлацията и растежа и очевидно Bank of England са убедени, че около растежа ще има все повече трудности. Позиция, която споделяме и ние в CIBC. Това определено ще прави реакцията на Bank of England по-мека отколкото пазарът очакваше.
Какви са политическите сметки между министъра на финансите, премиера и управителя на Bank of England сравнени с тези между президента Байдън, министър Йелън и натиска над Джеръм Пауъл?
Bank of England определено не може да повлияе на фискалната динамика, но очевидно има значителен политически натиск над премиера, за да смекчи кризата с разходите за живот.
В края на миналия месец имаше пакет от мерки, на стойност около 50 милиарда лири, които осигуриха известен фискален импулс.
Мисля, че въпросът е дали правителството ще обмисли необходимостта от допълнителни политически стимули преди лятната ваканция на парламента през юли.
Защото ако случаят е такъв, това ще подкрепи повишение от 50 базисни пункта на заседанието през август.
Така че влияние за решението за увеличение от 50 базисни пункта ще окаже развитието на фискалния фронт.
Ако правителството не приеме допълнителни фискални стимули до заседанието през август, то най-вероятно Bank of England ще обмисли повишение от 25, а не от 50 базисни пункта и тогава пазарът ще бъде доста разочарован.