В миналото на пазарите след пик на инфлацията има възстановяване на апетита към рискови активи. Това като цяло е защото започва да отслабва натиска върху лихвите. Защото по това време пазарите вече са оценили икономическия спад. И когато хората мислят, че нещата са зле, но ще стават по-малко зле, тогава се очаква възстановяване.
Но е важно да кажем, че по темата има варианти. Нали при пика на инфлацията през 2001 пазарите все още падаха поради спада след технологичния балон. Същото стана и след финансовата криза. Сигурно ще бъдем леко подозрителни по въпроса.
Като цяло сигурно пикът на инфлацията ще даде известно облекчение, но все още ще има несигурност за мащаба на забавянето в ръста. И докато не видим признаци, че влошаването се забавя, пазарите ще са леко волатилни в краткосрочен план.
Има две важни неща, които трябва да се кажат тук. Едното е, че инфлацията генерира по-висок номинален БВП. В известен смисъл ръстът не е проблем. Към това, което по-рано казахте, проблемът е в маржините и печалбите. Акциите, компаниите зависят от ръста на номиналния БВП. Той сега е сравнително доста висок спрямо миналото десетилетие. Въпросът е как да се справят с по-високите разходи? Какви са последиците от това за маржините и печалбата? И оценката им.
Второ, сега сме в среда, доста различна от тази, която имахме в последните няколко десетилетия, когато и суровините, и трудът бяха на разположение и сравнително евтини. Сега сме в друга структурна среда. В нея и суровините стават по-редки, по-силно оспорвани и за тях надпреварата е по-голяма. Както и трудът. Това ще насърчи повече компании да инвестират в по-висока ефективност. Както пред 70-те години. В повече разходи за иновации с цел енергийна ефективност и замяна донякъде труда с технологии.