Байдън иска да използва всички лостове за овладяване на инфлацията

Коментарите показват не толкова изненада колкото поредно утвърждаване на мандата на Фед да се заеме агресивно с инфлацията.

Може и да не е изненада, но определено има доста агресивност. Той говори за няколко заседания, на които ще настоява за повишения от 50 базисни пункта. Пазарите приемат, че това може да стане през юни и юли, а после Фед да забави повишенията.

Но Уолър даде да се разбере, че икономиката може да устои на повишения на лихвите като се позова на силния трудов пазар, като конкретна причина защо Фед трябва да повиши лихвите сега.

По неговите думи, повишението трябва да е сега, докато икономиката може да го издържи вместо да се отлага за по-късно. Той спомена и очакванията на пазара за увеличение на лихвите от 2,5% за тази година и смята, че те са реалистични.

Въпреки коментарите за евентуална пауза от страна на Фед и оценка на ситуацията по-късно през годината в зависимост от инфлацията, думите на господин Уолър ясно показват, че ако инфлацията не се върне към нивото от 2%, на което трябва да бъде, той ще продължи да настоява да повишаване на лихвите вероятно с 50 базисни пункта и освен това е готов и да надхвърли неутралния диапазон.

Той иска да види лихвените проценти на ниво, на което те  ограничават икономическия растеж.

Това определено изключва идеята за пауза пред септември и октомври. Политизацията на въпроса за Фед има своята демонстрация днес, когато Байдън ще се срещне в Овалния кабинет  с Джей Пауъл. Налице е най-високата инфлация от десетилетия насам. Дали това е послание към средния американец или е повече политически ход?

Може би по малко и от двете. От една страна, изглежда администрацията на Байдън е по-внимателна в желанието си да не политизира Фед. Да не забравяме, че при предишната администрация, президентът Тръмп често говореше за това какво трябва да направи Фед.

Настоящата администрация е възприела различна тактика. Но според мен ще има две послания. Първо, те вероятно ще насочат вниманието към това, че администрацията на Байдън иска да използва всички възможни лостове за овладяване на инфлацията и на това може да се гледа като някакъв натиск върху централната банка, за да направи нещо повече.

Няма съмнение, че ще има и такова тълкуване. Но това повдига и въпроса какво може да се направи, за да се ограничи инфлацията. Това показва до колко безпомощно може да е едно правителство в ограничаването на някои напрежения и ще осветли колко много неща трябва да се направят.

Другата гледна точка, която в момента набира популярност е, че централните банки са под натиск от страна на политическите си господари, от правителствата. А когато председателят на Фед е извикан в Белия дом за такава среща, това само може да подкрепи идеята, че всъщност епохата на независимост на централните банки вече е останала в миналото.