5 неща за маймунската шарка

Изкореняването на едрата шарка бе едно от най-големите постижения за човешкото здраве и в историята на общественото здравеопазване, но разбира се остави света без имунитет към вирусите на шарката. Затова не е изненада да видим появата на повече случаи, след като хората са изложени на тях.

Какво представлява тя?

Маймунска шарка е неправилно наименованине. Първо, тя е открита в края на 50-те години на 20 век, когато маймуни, използвани за опити се заразяват с шарка. Но маймуните не са източника.

Видът, който е гостоприемник все още не е известен, въпреки че се смята, че тук са намесени и гризачите. След инкубационен период от една до две седмици болестта започва с температура, болки в мускулите, умора и други грипоподобни симптоми.

Как се предава?

Заразяването с маймунска шарка става при контакт от човек на човек или от пръски. Но трябва пръските да са големи. Трябва да сте доста близо. Не е нещо, което се разпространява във въздуха или аерозолно.

Как се лекува?

Просто грижи и лечение на симптомите. Наистина е важно да се изолира пациента, за да няма заразяване.

Какво знаем за последната зараза?

Има два различни типа маймунска шарка. Единият е централно-африканския, който е по-заразен и вирулентен. Свързан е с около 10% фатален край на случаите, спрямо западно-африканския клейд, който виждаме да циркулира сред населението и да се внася от Западна Африка, който се свърза с много по-ниска смъртност, около 1% или по-малко от 1% от случаите.

Случаите на маймунска шарка, идентифицирани в Западното полукълбо в обстановки на високи ресурси, не са свързани с високи нива на смъртност и това вероятно се дължи на много добрата поддържаща грижа.

Може ли този вирус да поддържа съществуването си в човешката популация?

За момента нямаме отговор на това. И ще бъде много важно да се научи как вирусът ще работи, ще действа, ще се предава и представя сега, когато е сред различна популация и има възможност да се разпространява. Трябва винаги да изпреварваме вирусите вместо да ги гоним.