Вие имате отличен аргумент: фокусирайте се над данните. Но сега мнозина казват: Нужни са 50 базисни пункта, вероятно можем да го направим и по-бързо! Дали е добра идеята да се говори толкова много и толкова агресивно без нови данни?
Това е нещо, което аз повтарям и в Управителния съвет. Предпочитам нещата да се обсъждат в Управителния съвет вместо по този начин.
От друга страна, очевидно ние сме свободни да кажем това, което намираме за най-подходящо. Но трябва да анализираме еврозоната като цяло, а там има някои проблеми, които определено трябва да вземем предвид. Трябва да избегнем освобождаване на инфлационните очаквания, трябва да избегнем започването на спирала при заплатите без да знаем как реално ще приключи.
Ние трябва да разберем, че сме различни от Съединените щати, при нас няма изключително висок натиск на търсенето.
Налице е значителен натиск върху разходите заради цените на енергията, който започна с геополитическото напрежение през миналата година и се превърна в траен, а не временен фактор заради руската инвазия в Украйна.
Мога ли да попитам, когато казвате „освобождаване на инфлационните очаквания“, може ли пазарът да вярва на ЕЦБ, че ще закотви очакванията за инфлацията, че сте в позиция и можете да го направите?
Смятам, че те ни имат доверие. Всъщност, в момента инфлацията се движи между 6 и 7%, а инфлационните очаквания са за 2%.
В средносрочен план, това е нашата цел и пазарите наистина трябва да ни имат доверие, защото ние се борим с риска от инфлация.
Въпреки безсмисленото деление на ястреби и гълъби, смятам, че всички членове на Управителния съвет са напълно убедени, че инфлация над 2% не трябва да става постоянна за нашите икономики. Това е урокът ни от миналото. Налице са рискове, но основният риск е загубата на покупателна способност, а тази загуба се появи заради растящите цени на енергията.
Може би се счита, че решението за нея е в паричната политика. Паричната политика трябва да помогне за избягването на вторичните ефекти, за прекаления натиск от търсенето, ако се появи такъв, но натискът върху разходите трябва да дойде от друга посока. От една страна има загуба за цялата икономика, която трябва да приемем, защото говорим за външен шок. От друга страна са възможни някои ефекти на преразпределението, които могат да възникнат в публичните финанси.