Мисля, че смелостта в този момент е определено вдъхновена от това, че съм преживяла рак на гърдата, а също и от това, че съм по-възрастна.
В някои отношения е освобождаващо да правиш музика сега и да знаеш, че никога няма да те пускат. Ако се опитваш да напишеш хит и да изкараш сингъл, на моята възраст, по-добре забрави. Има нещо освобождаващо в това. Това ми даде разрешение да пиша за неща, които наистина имат значение за мен.
Това ме обхвана буквално в момента, в който се разболях от рак на гърдата. И си стъпих на краката и се почувствах като че всичко преди това е било толкова мотивирано от напрежението и страхът, че не съм важна. А ние всички сме важни само по силата на факта, че сме тук и че имаме перспектива. Ако не сме достатъчно чувствителни, че да усещаме, че трябва да изразим своята перспектива, защото някой друг може да се идентифицира с нея, ако има някакъв начин да се създаде пространство, в което жените да се чувстват не само желани и необходими, но и че заслужават да бъдат зад инженерния пулт и на мястото на продуцента и са достойни като радиопрограмист, като главен програмист, който е приет като ръководител на звукозаписна компания. Тези позиции трябва да бъдат запълнени от жени.
Агенти, всичко в музиката обикновено винаги е било управлявано от мъже и това създаде една динамика, при която имиджът стана от огромно значение. Той стана по-важен от тях самите. Особено със социалните медии сега, виждате всички имиджи, които се проектират. Поне жените контролират тези имиджи. Има нещо, което все още е малко небалансирано и все още сме в период на корекция. Така че да се надяваме, че изкуството ще се издигне, а имиджът ще остане на заден план.