5 причини защо изравняването във Великобритания буксува

Обещанието на Борис Джонсън за „изравняване“ на Великобритания боксува.

През 2019, Борис Джонсън спечели безапелационно изборите с две обещания: първо, да завърши Брекзит и второ, да има „изравняване“ във Великобритания, тоест да разпредели богатствата и възможностите в цялата страна и да премахне разликата между най-изостаналите райони и богатия Лондон и югоизтока. Bloomberg направи уникален анализ на данните, за да провери дали Джонсън постига тази цел.

Взехме документа с плана за изравняване на самото правителство и проследихме показателите, които те искат да подобрят до 2030. Задаваме един прост въпрос за всяка област в Обединеното кралство: Изчезва ли разликата с Лондон и югоизтока след като Джонсън стана премиер или се задълбочава още повече? Какво измерваме?

Анализирахме 12 показатели, проследяващи целта на изравняването.  Включваме неща като заплащането, вътрешни инвестиции, производителност, качество на живот и държавни разходи за транспорт и обществени услуги. Какво установяваме?

Установихме основно, че мнозинството от областите са изостанали още повече от Лондон и югоизтока след като Джонсън става министър председател. Районите, които се представят най-добре са североизтока и част от Лондон, която се придвижва напред. Защо се получава така? При разработката на механизма за проследяване на изравняването разговаряхме с членове на парламента, министри, политически експерти и по време на изследването открихме пет ключови причини за застоя в плана за изравняване.

Първо, пандемията. Пандемията имаше тристранен ефект: утежни лишенията в най-бедните части от страната. Тя зае значителен държавен ресурс от парламента и правителството. Освен това, нанесе щети на обществените финанси като намали парите за изравняването.

Второ, отвличане на вниманието. Правителството на Джонсън се сблъска с много неща, които отвличаха вниманието му през последните години – пандемията, проблемите свързани с Брекзит, кризата с издръжката на живот, скандалът с купонясването, които разклатиха правителството, а от скоро и войната на Русия с Украйна. Трябваше да се мисли за много други неща освен за изравняването.

Трето, финансирането. Мнозина смятат, че изравняването може да се осъществи само  с мощно финансиране от милиарди в частния сектор, а това правителство не го прави. Екипът на Борис Джонсън твърди, че само като се измести съществуващия профил на държавните разходи към по-неравнопоставените региони само по себе си ще ускори изравняването.

Четвърто, ангажираността. Все още има въпросителни около ангажираността на парламента и правителството с прехвърлянето на власт и ресурси към останалата част от страната. Нашите данни показва, че по показатели като заетост в публичната администрация, разходи за транспорт и услуги има все още много да се направи.

Пето, времето. Мнозина от хората на власт казват, че изравняването отнема време. Невъзможно е да се компенсират десетилетия на слаби инвестиции само за ден. Така е, но консервативната партия е на власт от 2010. Така че, предизвикателството за Джонсън е да убеди гласоподавателите, че има напредък по този план. Ако не успее, рискува да изгуби властта.