Как Ви промени ковид като изпълнителен директор и основател?
Подложи ни на тест. Показа ни възможностите за това какво могат да направят отдадени групи хора, за да се постигнат научни решения за глобални проблеми. Също така ни показа да видим най-доброто в партньорствата между правителствата и частния сектор.
Човек се чуди защо в мирно време от гледна точка на здравето, не можем да имаме същите партньорства, за да напреднем в леченията по начина, по който успяхме през последните две години. Така че ни даде много оптимизъм.
Защо не можем? Финансирането или фокусът е причината, защото хората се фокусират върху други неща? Или поради инфлацията правителствата си казват защо да харчим пари за здравеопазване? Всъщност трябва първо да се преборим с този вирус.
Неизбежно харчим все повече пари за здравеопазване, така че дали ни харесва или не, тези разходи се правят. Така че трябва да се справяме с това и да намираме начини да ги намаляваме или ако ги игнорираме, те ще продължат да нарастват.
Смятам, че по-големият въпрос, както казахте е, че има голямо разсейване, но съществува и тази представа, че относно здравето, трябва да направим всичко, което би представлявало някакъв риск за него. За съжаление влошаването на здравето ни е далеч по-голям риск, отколкото рискът който се опитваме да избегнем като излизаме с нови лекарства и начини за намеса.
Смятам, че пандемията трябва да ни накара да отстъпим назад и да си кажем, каква е отговорността на правителството към населението? Дали да избягва всеки риск или да осигурява повече ползи от рискове при всяка ситуация?
Но това е управление на риска. Дали е заради това, че здравният мениджмънт в правителствата не бе свикнал да управлява риска както бюджета за отбраната? Как си го обяснявате?
Смятам, че паралелът с отбраната е нещо, което си струва да се проучи. Има нещо като физическа безопасност, за което правителствата харчат огромни суми пари и вършат относително ефективна работа. Това трябва да е пример за здравната сигурност. Ако ни се гарантира здравната сигурност, начинът по който се справяме с нещата трябва да бъде да не чакаме болестите да напреднат, преди да предприемем нещо срещу тях, а да се борим по същия начин, по който го правим с войните. Опитваме се да вървим срещу течението.
Смятам, че получихме много уроци от скорошния ни опит.
Тревожа се, че хората са толкова уморени и искат да продължат със следващото предизвикателство пред тях, че просто пропускат момента да научат урока си. Тази пандемия промени изкуството на организация на здравеопазването. Но се намираме точно на етап, в който можем да зизпуснем или да уловим момента.