Световната банка не одобрява забраната на износ на храни

Като виждате размера на шока и след като сте били министър на търговията на Индонезия, били сте на много важни позиции. Кои са най-големите ви тревоги в енергетиката. Брент тази година се движи около 100 долара. Цените на храните се очаква да се повишат – над 30% на пшеницата. Какви са най-големите ви непосредствени опасения?

Най-голямата ми тревога, особено за развиващите се страни са разбира се високите цени на храните и енергията. Особено на храната.

Това ще предизвика повишение на инфлацията.

Проблемът в сравнение с хранителната криза от 2008г е не толкова липсата на храна, а достъпността й.

Наличието на храна зависи от дистрибуцията. Осигуряване на доставките на храните оттам, където са до там, където са нужни.

Затова един от важните уроци в сравнение с 2008г за храната е че страните не бива да налагат ограничения за износа й. Защото това после създава шок. Ако има ограничения на експорта с цел храната да остане у дома, това предизвиква флуктуации и повишение на цената по света.

Точно това се случи през 2008г. Затова трябва да го избягваме. Какво и паническото купуване на внос и задържането на храна.

Не бива да изпадаме в паника.

Трябва да прибегнем към премерени стъпки, за да не позволим високите цени да скочат още повече заради някакви мерки, които засилват ръста.

Вече забелязваме подобна реакция на много места по света, където потребителите протестират срещу високите цени. Например в Индонезия студенти протестираха срещу високата цена на олиото за готвене. Беше обявена забрана за износа на палмово олио. Това силно удари пазара. Сега се говори за частична забрана. Какво мислите за подобни стъпки в защита на потребителя и запазване на повече предлагане в дадена страна?

Страните могат да го правят, но по много прозрачен и предсказуем начин и мярката трябва да е временна, ако искат да задържат от каквито стоки имат нужда за вътрешно потребление.

Но не бива това да става за сметка на волатилност на глобалните цени.

Ако се тревожите за бедните семейства, които страдат от високите цени, по-добре е вместо да се опитвате да задържате предлагането или дори да ограничавате цените, по-добре е да въведете добре насочени програми за субсидии. Кешови програми за бедните семейства. За да могат те да си позволят да купят това олио за готвене или други храни, които са поскъпнали.

Имаме и ускоряване на програми за стимули и парични помощи в подкрепа на доходите на бедните семейства.

Друга добра мярка е училищната храна. Така много добре могат да се осигуряват хранителни субсидии, защото от нея има двойна полза. Децата остават в училище или се връщат там.

 Това са много по-добри програми от опита да се контролират цените и да се субсидират всички цени.