Преживяхме събитие, което се случва веднъж на 100 години, преминаваме през възобновената епидемия в Китай, имаше мащабна пандемия, а сега и война. Мисля, че със сигурност можем да кажем, че точността на прогнозите трябва да се приема с известна доза съмнение.
Определено, рисковете теглят баланса надолу. Целият набор от препятствия от новата карантина в Китай, от последиците от войната на Русия срещу Украйна, които тепърва ще усетим в цените на храните, в глобалните вериги на снабдяване и, ако нещата още се влошат, кой знае дали няма да видим период на финансова слабост. Всичко това са рискове за влошаване на настоящата ситуация. Но дали ще стане така? Определено, не бих изключила тази възможност, но това което искам да кажа е, че преживяваме период на изключителна несигурност.
Много от нещата, за които говорите подсилват отправените предупреждения за дългова криза, разклащане на финансовата система, недостиг на храни, притеснения, че това може да доведе до социални сблъсъци и политическа нестабилност. Смятате ли, че това е елементът, който в крайна сметка създава дълговата криза на развиващите се пазари, подхранваща нещо по-системно на фона на растящата тревога на глобалните пазари?
Всъщност, вие ме питате дали това не е капката, която ще прелее чашата. Дори и преди ковид, много от развиващите се пазари срещаха затруднения – ръст на дълга, значително забавяне на икономическия растеж, влошаване на фискалните условия, забавяне на спада в бедността. С други думи, те не се представяха добре и тогава дойде ковид и настъпи влошаване. Сега има война.
Шри Ланка е ясен пример за държава, която устоя известно време. Големият въпрос беше ще изпадне ли в дефолт и в крайна сметка това стана. Трудно е да се прогнозират темповете, но посоката за много от развиващите се страни е тревожна. И аз непрекъснато наблягам на факта, че от всичките около 70 развиващи се държави, тридесет и няколко, тоест половината и повече от половината вече са в дългова криза.