Псилоцибин е психиделичната съставка намираща се в халюциногенните гъби, която спомага за отварянето на мозъка на хората с депресия в продължение на до 3 седмици. Това позволява на зоните в мозъка да се свързват по лесно една с друга. Това установява ново британско проучване публикувано в списанието Nature Medicine.
"Ако разглеждате пейзаж от хълмове и долини, долините изглежда дълбоко потънали и хората сякаш се концентрират над мисленето за долината. Психиделиците изравняват този пейзаж. За първи път хората се опитват да разберат какво се случва след това. Изглежда, че прекъсването на мисленето, на мисленето в коловоз, подравняването на пейзажа се запазват след като хората се подобрят. Това ние наричаме „повишена пластичност“. Мозъкът им може да работи по-равномерно. И според нас това подчертава ползата от псилоцибина, а вероятно и от други психиделици при депресия", казва Проф. Дейвид Нът, Imperial College London.
Резултатите се базират на скенер на мозъците на почти 60 души, лекуващи се от депресия, които ходят и на психотерапия при професионални психиатри. Каква е съпоставката с традиционните терапии при депресия?
Лекарствата, които обичайно се използват срещу депресия, често не успяват да повлияят симптомите. Изследванията показват, че един от трима пациенти на антидепресанти никога не постига пълно възстановяване. А при хората, които се нуждаят от по-нататъшно лечение процентът на рецидивите е много висок. Това изследване проправя път за условията да бъдат пациентите лекувани не само с конвенционални медикаменти.
Изследователите искат да установят колко продължителен е ефектът и как може да се прилага лечението. Тогава лекарите биха могли или да предлагат пациентите да взимат по едно хапче дневно или да взимат психиделици веднъж на няколко месеца.
Ефектът от психиделиците е отдавна известен. Но до скоро, изследванията бяха ограничени.
Според проф. Нът "изключително разочароващо е, че това отне толкова време. Но поне го направихме и вече можем да покажем онова, за което хората са се досещали през 50-те и 60-те години – че това са много силен алтернативен начин да се помогне на хора с умствени заболявания".
Авторите казват, че макар откритията да са окуражаващи, пациентите не трябва да се самолекуват с псилоцибин. Откритието вещае добро бъдеще за изследванията на други психични заболявания. В момента, екипът на професор Нът проучва използването на психиделици срещу анорексия.