Искам да започна разговора с един цитат, който обсъдих и с Анджела Стент, автор на книга за Путин. Преди два дни, Владимир Путин направи изказване, очевидно предназначено за руската аудитория. „Това, което правим е от една страна да помагаме на хората като ги спасяваме от нацизма, а от друга да взимаме мерки, които да гарантират сигурността на Русия.“ Вие можете да говорите за това по-добре от всеки друг, защото сте българка, дядо ви е бил български революционер, следвала сте в университета „Карл Маркс“ и сигурно сте поразена от събитията, защото членове на фамилията Георгиеви са в Украйна. Накратко, какви бяха за вас последните 50 дни?
Бяха ужасяващи. Войната е нещо ужасно. За моето семейство тя означава заплаха за безопасността им, трудности в намирането на храна, много по-скъпа храна, липса на лекарства и най-вече онова усещане, че войната няма да приключи скоро. Излизането от Харков, в източната част на Украйна е почти невъзможно. Защо? Защото те са много близо до руската граница и много далеч от полската и другите граници на Украйна. Но в ужаса на войната това, което най-силно ме впечатли силата, която те демонстрират в името на бъдещето на Украйна. Съобщенията от моята зълва гласят: „Ние ще спечелим тази война!“
Могат ли да го направят сами? В интервютата ми с политици и от ляво, и от дясно независимо от компетентността съществува страх от започване на трета световна война. Това не е във вашите компетенции, но бих искал да кажете как гледате на шока на западния свят и предпазливостта му не само в помощта за Украйна, но и цяла Източна Европа, на север чак до Финландия.
В действителност тази война е за Украйна и отвъд Украйна. Тя е за Украйна, защото нейното съществуване е застрашено, но освен това е застрашен и световния ред след Втората световна война. И в този смисъл, войната засяга всички нас. Ако позволим военно завземане на страна в Европа, през 21 век това е в ущърб на Европа, в ущърб и на света. Трябва да осъзнаем, че войната има последици, разпространяващи се надалеч и при това бързо. Те засягат стотици милиони хора по три основни канала: първият – цените на суровините, особено храни, енергия и метали. Цените на храните нарастват в момент, когато те вече бяха повишени заради слабите реколти.