Отказът на Германия от ядрена енергия не обрича енергийния преход

Отказът на Германия от ядрена енергия не обрича енергийния преход.

Миналата година Германия затвори половината си ядрени електроцентрали. Останалите ще бъдат затворени тази година. На пръв поглед, това решение изглежда абсурдно. защо да се затварят нисковъглародни източници на енергия в този момент? Цените на газа в Европа бележат нови рекорди, а търсенето на чиста енергия никога не е било по-голямо. Освен това, алтернативните енергийни източници не са постоянни и работят само, когато слънцето свети и вятърът духа.

От друга страна, ядрените централи са постоянен източник на чиста енергия. Дали Германия няма да се провали в  постигането на климатичните си цели без ядрена енергия? Подобно заключение пренебрегва някои важни нюанси. В идеалния случай, всеки климатичен план би трябвало да замести 30 източника на енергия с по-чисти възможно най-бързо. Но политическата реалност ни подсказва, че преходът не винаги ще бъде гладък. Противопоставянето на всичко свързано с ядрена енергия е дълбоко вкоренено сред германците.

Зелената партия, която е част от настоящото коалиционно правителство е против ядрената енергетика от десетилетия. Разводът на страната с ядрените централи започна преди две десетилетия и се ускори от аварията във Фукушима през 2011. Тогавашният канцлер, Ангела Меркел, се опита, но не успя да получи подкрепа за удължаване на живото на  съществуващите ядрени централи. Този неуспех формира усилията на Германия по посока на възобновяемата енергия. Страната отдели значителни субсидии за слънчева енергия в началото на века, когато технологията все още беше доста скъпа. Тези субсидии облагодетелстваха не само Германия, но и целия свят. Днес, слънчевата енергия е най-евтината в повечето държави. Експертите твърдят, че без ограниченията налагащи се заради замразяването на ядрената енергия, германците не биха подкрепили повишението в сметките за ток.

Така че, да, за Германия щеше да е по-лесно да постигне климатичните си цели с ядрена енергия, но това е само едната страна на историята. По-важният извод е, че какъвто и път да поеме една държава, за да намали емисиите, тя трябва да е сигурна, че за него има широка публична подкрепа.