Какво реално се случва с пластмасовия отпадък, изпращан за рециклиране от Tesco, една от най-големите вериги за хранителни продукти във Великобритания? Репортерите на Bloomberg поставиха мънички дигитални тракери в три опаковки и ги депозираха в контейнерите за събиране на отпадък пред Tesco, на различни места в Лондон. Това бе началото на едно пътуване, което прекоси море и континент, разкри цял един свят от подизпълнители, брокери и износители. Нашата родна реалност, която е доста далече от кръговата икономика, рекламирана от Tesco. Тук при нас сега са старши репортерът на Bloomberg Кит Чълел и старши редакторът на Bloomberg Войчех Москва, които написаха „Пътуването на една найлонова торбичка продължило 2000 мили показва хаотичната истина за рециклирането.“ Благодаря ви, че сте тук. Кит, искам да започна с теб. Четенето на статията е като майсторски клас по репортество. Кажи ми за тракерите, които постави в боклука и какво ти казаха най-накрая те?
Причината, поради която използвахме тракери е, че никой реално не знае какво се случва с пластмасовите му отпадъци, след като попаднат в кутията за рециклиране. Те просто изчезват. Но всъщност това е невероятно важен въпрос при глобалното производството на пластмаса, което понастояшем възлиза на половин милиард тон годишно и това ще се удвои през следващите 15-20 години. Тази пластмаса отива някъде. Така че е важно да се разбере накъде се отправя. Преценихме, че най-простият начин да се установи това е да я проследим електронно и да видим в реално време къде отиват тези отпадъци.
Войчех, голяма част от пластмасовите отпадъци се озовават в Полша. Кажи ни какво става, когато стигнат там?
Когато започнахме проучванията по тази тема, чухме че пластмасата често се озовава там, където разходите за депозирането им са по-ниски и регулациите се прилагат по-малко стриктно. Тракерите, които бяха поставени в контейнери за смет в Лондон прекосиха границата на Великобритания и достигнаха Германия, където бяха натоварени на камиони и откарани в Полша, която е страна, където разходите за депозиране са много по-ниски, отколкото в Щатите. Така проследихме как всяка компания участва в транспорта на пластмасовия отпадък. Две неща, които изведохме като изводи за събирането на боклука и обработката му. Както тказа Кит в началото, пътуването от две хиляди мили повдига въпроси за това, дали цялата система е правилна.
Кит, любопитно ми е дали Tesco изобщо са притеснени от това пътуване от 200 мили?
Дори и да са, не са го казали. Смятам, че проблемът на Tesco е, че генерират огромно количество пластмаса чрез продажбата на стоки на клиентите си в супермаркетите във Великобритания. И са много забележими на етикета Tesco върху опаковките. Има натиск върпу тях да помогнат за разрешаването на този проблем от правителството, от еколозите. Изглежда правят нещо, за да се опитат да разрешат проблема с пластмасовите отпадъци. В момента правят мното ефективен, нискотарифен начин, като проблем. Плащат на подизпълнител, който взема отпадъка от тях, след това го откарват в чужбина и това вече не е проблем на Tesco.