В това, което пишете вие основно се фокусирате над факта, че ще има повече инвестиции в енергетиката. Капиталовите разходи са спаднали с 35% през последните 10 години и вие очаквате сега да има значително подобрение. Накъде ще се насочат инвестициите към петрола, към изкопаемите горива или възобновяемите източници?
Мисля, че те могат да се насочат навсякъде. Мащабът на липсата на инвестиции в енергетиката през последните 7 години е шокиращ. Повратът е наложителен, но има нужда от политическо събитие, за да се промени реално възприятието на пазара, на политическата сцена и на инвеститорите в устойчивост относно нуждата от повече енергия за повече хора.
Вероятно петролът и газът ще привлекат най-големите инвестиции, но инвестициите в нисковъглеродни технологии ще продължат да растат. Според мен, това е съдбовен момент за водорода. Той трябва да поеме по пътя си, заради очакванията ни да заеме 15% дял от енергийната индустрия в свят с нулеви емисии.
Нека преди това поговорим за споразумението за втечнен газ между САЩ е Европа. Устойчиви ли ще са обещаните доставки на 15 милиона кубични метра газ и как това се вписва в гледната ви точка за енергийния преход в Европа?
Ние винаги сме твърдели, че втечнения и природния газ са ключови инструменти на прехода или поне 10 годишния преход в Европа, а евентуално и при прехода от 30 години на развиващите се пазари.
Време е да осъзнаем, че не можем да постигнем устойчив енергиен преход без по-евтина и нисковъглеродна енергия. Точно такива ще са все повече доставките от САЩ в Европа, но и от други региони, включително Катар, Африка и югоизточна Азия.