Те ни бомбардираха.
Днес и снощи ни бомбардираха.
Бяхме в мазето.
Съпругът ми е там сега.
Съжалявам.
Там е страшно. Децата плачат.
Много хора просто не искат да напускат домовете си. Родината си е родина и затова ние също не искахме да напускаме дома си, искаме да се върнем в Киев. Аз бих останала, но съпругът ми каза: „Някой от семейството трябва да бъде в безопасност.“
Много хора напуснаха в първите дни на войната, първите 3-4 дни и ние взехме децата си и сега и аз тръгнах, тъй като не става никак по-добре. Определено не. Надявахме се, че ще се оправи, но за съжаление трябва да бягаме.