Михал Барановски: Байдън не призова за смяна на режима

Макрон каза, че ескалация с думи или действия не трябва да има. Смятате ли, че това беше наистина емоционална грешка от страна на Байдън или нещо, което дълбоко усложнява иначе много мощното единство на НАТО, на Америка и нейните съюзници?

Първо, бях в замъка и слушах речта на президента и беше ясно, че той не призовава за смяна на режима. Той реагира на последните четири седмици брутална война, която президентът Путин поведе срещу Украйна. Той реагира на факта, че силите на президента Путин бомбардират болници, бомбардират убежища с деца след като знаци са поставени навсякъде. Така че, той реагира на това.

Смятам, че това е ясен знак, че Путин е Хитлер на нашето време и че с времето, той не може да остане на власт. Но това не беше призив за незабавна смяна на режима, а просто признаване на моралната реалност, пред която сме изправени докато Путин е на власт.

Вие описахте войната по фронтовете между Русия и Украйна като „безизходица“. Започват преговорите в Турция и се питам дали военната реалност и геополитическата рамка са стигнали до момента, в който може да има известен напредък и дори някакъв пробив по време на тези преговори?

Прав сте, че сме в нов етап от войната – това е безизходица, задънена улица, но не трябва да забравяме, че това е война на изтощението. Руските сили не напредват като фронт, но продължават да обстрелват украинските градове ида ги унищожават. Те определено се опитват да съсипят украинските градове и цивилно население. В този контекст са и думите на президента Зеленски от последните часове, че те са готови за „по-конкретни преговори“ и той вижда границата на западната подкрепа за кандидатурата на Украйна за НАТО, но най-трудният въпрос, който да се реши на тези преговори ще бъдат гаранциите за сигурността на Украйна, които иска президента Зеленски и, разбира се, изтеглянето на руските войски. Топката е в полето на руснаците – дали те са готови да се оттеглят отвъд границите от преди 24 февруари.