Ето и ходът на Bank of England – повишение до 75 базови пункта от 50, курсът лира-долар се преобърна до 1,3053, което е почти без промяна за лирата. Гласовете са 8 срещу 1 за повишаване на лихвите, тоест един от Комисията е казал: не, благодаря и е подкрепил да няма промяна. Прогнозата за инфлацията е 8% за второто тримесечие и може по-късно да се покачи. Да видим това – 1,3155 за лира. Гай Джонсън от Блумбърг ще ни каже повече от Лондон.
Доходността по облигациите пада бързо. Имаше очаквания, че Bank of England може и да заеме агресивна позиция, да последва Фед по отношение на отправеното послание. Джон Канлиф застана на обратната страна и реши, че няма да подкрепи промяна. Вероятно е имало и очаквания, че гласуването може да се развие по обратния начин. доходността по 2 годишните облигации рязко се понижи, а лирата също реагира негативно.
Сега стигаме до въпроса за инфлацията, който наистина е интересен. Около 8% през второто тримесечие като е възможно по-късно да се повиши. Това може би подсказва, че по-нататък лихвите ще трябва да се увеличат още, за да се справим с това. Истинският въпрос, на който все още нямаме отговор, а мисля, че работата на Bank of England е още по-трудна от тази на Фед, защото инфлационният ръст тук може и да е по-висок. Как изглежда този ръст през втората половина на годината? Не знаем отговора.
Ако сега говорите с икономистите, те разчитат на инстинктите си, понеже не са сигурни до колко използваеми са икономическите модели за определяне пътя на инфлацията. Но Bank of England ще трябва да взима решенията. Сега лихвите са 75 базови пункта, но стигнем ли 1% навлизаме в територия, задействаща началото на затягане на количествените облекчения. Трябва да отчитаме и този фактор.
Но съдейки по спада в доходността на 2-годишните облигации, спада на лирата, явно пазарът възприема това като по-плах от очакваното ход.