Кое не става за инвестиции във война, част 2

Миналата седмица имаше съобщения, че администрацията на Байдън ще премисли това, което казаха и направиха за изкопаемите горива. И дори потърсиха петролната индустрия. Възможно ли е донякъде нещата да се обърнат? Като инвеститор можете ли отново да се върнете към шистовия петрол и да реинвестирате там? Или сте твърде изнервен и уморен от новите политики?

Знаете ли, първо не вярвам да има нова политика.

Второ, в същото време, докато Байдън забраняваше вноса на руски петрол, той залагаше на ВЕИ и спиране на тръбопроводи и т.н.

Дори и една администрация да прави подобни изявления, чудя се като инвеститор колко ще им вярвам и колко гаранции ще поискам, преди да отделя повече капитал в изкопаемите горива.

Значи за вас връщането в шистовия петрол не е особено привлекателна алтернатива?

Имаме шистови инвестиции в момента. Продължаваме да ги поддържаме. Не ги отказваме. Но естественото разрастване, което идва с ръста на цените не стана, защото администрацията е толкова негативно настроена и обезкуражава.

Какви са другите алтернативи за администрацията в опита й да направи нещо с цената на суровия петрол, но и с газа? Например Саудитска Арабия би могла да увеличи значително добивите си. Те не искат да го правят. Венецуела – забранената Венецуела – може би ще може да се върнете отново там. И дори Иран?

Но искате ли да го правите наистина, докато забранявате произведените в Америка изкопаеми горива? Това просто няма смисъл.

Какво общо има Венецуела с ресурсите, които ще дойдат от вдигането на санкциите? Няма да станат приятели на САЩ. Няма смисъл.

Цялата идея на администрацията да се насочи връщане на приобщаването на иранския народ, докато те пропагандират всякакви неща из целия Близък изток – това няма абсолютно никакъв смисъл.

Дайте им ресурсите да го направят, но последният път, когато го направихме, първото, което направиха беше да финансират всякакви терористи.

Така че трябва да подкрепяме вътрешните мерки. Да подкрепяме националното производство на изкопаеми горива. Трябва да сме реалисти, че преходът ще стане, но не защото някой в Конгреса или в Белия дом си мисли, че утре би било да стане.

Ще се случи заради прагматичната оценка колко ще отнеме и какво развитие ще донесе.

Започнахме с твърдението ви, че има голяма несигурност заради Украйна и Европа. Като инвеститор как се справяте с такава геополитическа несигурност? Дали не казвате, че от една страна не знаете какво ще  стане и затова сте консервативен в решенията си и може би тръгвате към кеша? Или се опитвате да го отиграете? Да огледате накъде може да тръгне ситуацията, за да заложите?

Не мога да говоря от името на други инвеститори, само от мое име.

Резултатът при мен е добавена ликвидност. Да не отигравам, защото нямаме твърдо доказателство какво може да направи Путин. Почти невъзможно е да познаем.

Определено бъркахме в догадките си всеки път.

Затова диверсификацията, ликвидността, търпението са водещите фактори в реакцията ни на несигурността, която сегашната ситуация създава.