Минавам направо към въпроса. Джо Стиглиц говори за глобализацията и недоволните от нея. Имаме глобализация и недоволството на господин Путин или оплакванията на господин Путин. Какво следва?
Откакто през 90-те години се срина Съветския съюз, в началото на периода целият свят се вълнуваше, че ще прегърне Русия, ще прегърне Китай, за да ги приобщи към групата на нациите – Г7 стана Г8, Г20, Световната търговска организация – всички ги приобщиха.
И както Китай, така и Русия имаха огромни ползи от интеграцията си в света.
Това беше страхотен период, но за съжаление след последните няколко години, с началото на търговската война и сега с инвазията в Украйна всичко се върна назад. Накрая, Русия ще бъде много по-бедна, те страдат ежедневно, те са изолирани и затворени финансово, икономически и политически.
Въпросът сега е как ще изглежда светът от тук нататък? За съжаление, според мен, глобализацията ще стане част от наследството на миналото и ще преминем към нов световен ред, в който демокрации от типа на САЩ и Европа ще бъдат от едната страна, а автократичните държави като Китай и Русия ще са от другата страна.
Но как ще стигнем до там предвид преплитането на снабдителните вериги? Дори и по време на пандемията, ние не сме се откъснали от тях, много компании запазиха заводите си в Китай?
Така е. Те ги запазиха в Китай, защото това беше икономически необходимо.
Убеден съм, че ще продължим да работим с Китай. Китай вижда какво се случва с Русия. Но те не заемат ясна позиция, не се присъединяват към света в осъждането на случващото се в Русия.
Вместо това, те заемат така наречената от тях „средна позиция“. Така че, Китай ще продължи да е наш партньор, но партньор от друго естество – не на основата на приятелството, а на собствения интерес.