Жени и деца напускат Киев

Големите опашки с жени с багаж и доста деца се опитваха да достигнат границата цяла нощ. Студено беше. Стояхме в колите и се опитвахме да им помогнем.

Те искаха само да стигнат границата. Не ги интересуваха колите.

Автобусите имаха приоритет - минаваха първи, следвани от колите.

Една-две коли преминаваха за час.

Стигнахме границата.

Алелуя.

Чаках на опашка, когато един мъж ме помоли да взема дъщеря му.

Той искаше тя да мине границата, защото мъжете не могат да напуснат Украйна.

Така че взех детето му и прекрасното ѝ кученце със себе си.

Тя бързо се сприятели с дъщеря ми. Трябва да си помагаме един на друг. Имаме нов пътник.

Искам да разкажа и за доброволците.

С радост видях как една жена пристигна и започна да приготвя храна, чай, кафе.

Опашката се нуждаеше от човек като нея.

Не сме уморени, а изтощени.

Това е една от специалните коли, приемащи бежанците, пътуващи до границата без превозно средство.

Опашката се състоеше само от жени и деца.

Радваме се, че стигнахме границата.

Но напуснахме домовете си.

Напуснах родителите си и брат си.

Те чуват сирените по няколко часа дневно.

Мои приятели остават в Киев.

Ужасяващо е.

Това е катастрофа.

Крият се в бомбоубежищата от няколко дни и са много уплашени.

За първи път в живота си се чувствам като бежанец.

Особено неприятна позиция.

Надявам се другите украинци да се пазя