Ако се върнем към 2008 и направим изчисления с включена инфлация, цените на петрола трябва да са по-високи с 30% сега спрямо 2008, щом искаме да имат същото влияние върху търсенето. Така че, да цената може значително да се повиши преди да започне да оказва влияние върху търсенето. На Том Кийни ще му хареса, защото става дума за еластичност. Хората са спестили много пари, държавите раздават значително повече обезщетения, което означава, че еластичността на доходите е много по-силна отколкото еластичността на цените. Така че, дори при 100 или 120 долара за барел няма да видим забавяне каквото сме виждали в миналото. Търсенето на петрол е вече над 100 милиона барела дневно, през втората половина на годината ще надминем нивата от 2019 и реалният ръст тази година ще е с 3 милиона барела дневно.
Ние отдавна говорим за цена от над 100 долара – от 123 до 126 и то точно защото това не е краткосрочно явление. Разбира се, тази година няма да видим 100 долара за барел като трайна цена, ако оставим настрани геополитическите рискове. Но става дума за недостатъчни инвестиции, години на недостатъчни инвестиции и сега нещата се влошават значително заради всички приказки за енергийния преход. Обаче търсенето просто не реагира и дори нараства по-бързо от очакванията. Следователно има огромно несъответствие в политиката – правителствата говорят за края на изкопаемите горива, но не правят нищо, за да намалят търсенето.