Правителството в Хонконг се опитва все още да се придържа към динамиката на стратегията на нулев ковид на континента. Целта е да се отвори границата с континентален Китай и затова синхронизира мерките.
Това означава още вероятност за локдауни и това в момента се обсъжда.
Говорих с един от членовете на изпълнителния съвет на Кари Лам, който е бивмш секретар по сигурността. Тя каза, че сегашните ограничения и тези досега не са били достатъчно строги. И не са били прилагани достатъчно добре.
Така че сигурно този коментар показва, че мисли, че трябва да има по-строги ограничения в Хонконг.
Имахме 6000 нови случаи в неделя и в събота още 6000.
Както виждате тези пациенти чакат извън болниците, защото има хиляди и хиляди хора с позитивни тестове, но без места, където да отидат в изолация.
Температурите са ниски. Както виждате, облечен съм добре, въпреки че сам на закрито. Студено е в Хонконг тази седмица.
Хората трябва да бъдат прибрани на топло и да отворят центрове, за да изпълнят изискванията всички хора с позитивен тест да бъдат изолирани.
Ще видим какви нови ограничения ще бъдат въведени.
От четвъртък влиза в сила новата система за ваксинационните паспорти. Това означава, че ще има нови ограничения.
Трябва да покажеш, че имаш поне една доза ваксина, за да влезеш в публична сграда в Хонконг.
Докъде сме с тестовете? Знаем, че Хонконг иска да тества цялото население. Трябват 100 млн тестови набори, но Пекин прати 10 млн. Какво става сега?
Това е следващият въпрос – какво ще правите с всички тези позитивни случаи, които ще намерите? Вдигате скалата и намирате много хора, които може да са асимптоматични, но дават позитивен тест.
При стратегия, която изисква да бъдат в център за изолация, но без да има места, това се превръща в параграф 22.
Не знаем какво ще стане.
Има сгради и екипи от континента, които са в Хонконг. В неделя Кари Лам се срещна с тях и обявиха, че отварят център за 10000 души.
Но миналата седмица епидемиолог от университета в Хонконг каза, че това масово тестване за месец може да покаже стотици хиляди случаи.
Какво правим тогава? Това е въпросът.