От практическа гледна точка, означава ли това, че ще продължим да наблюдаваме по-високи темпове на изчерпване на производствения капацитет? Какво означава това за силно задлъжнялата глобална икономика?
Рискът определено е налице. По първата част от въпроса ви бих казал, че голямата въпросителна и дигиталната трансформация. Ние сме по средата на дигиталната трансформация и тя има потенциала да доведе до значителен взрив във производителността. За застаряващите общества това може да се окаже много важно и ако се случи достатъчно бързо, така ще се смекчи натиска от надвишаващото предлагането търсене, за който споменах. Това исках да отбележа.
Но като оставим това настрани, ако имаме траен инфлационен натиск, който се простира отвъд познатото – покачване на търсенето при излизането от пандемията и затрудненията в снабдителната верига, то тогава ще има и значително нарастване на държавния дълг на един много широк фронт и ръст на лихвените проценти, защото централните банки ще трябва да реагират или доверието в тях ще бъде изгубено, заради изгубения контрол над инфлацията. Ако го направят, ще станем свидетели на редица неща като преоценка на активите, дългови затруднения в държавите, които вече имат крехки фискални условия, а държавните дългове ще растат, защото няма алтернатива. Периодът ще е турбулентен.