Наскоро посочихте трудовете на друг носител на Нобелова награда, Артър Луис докато обяснявахте проблемите с инфлацията, пред които е изправен светът в момента. Защо днес моделът на Луис е по-верен от всякога?
Автор на този модел е сър Уилиям Артър Луис, един от първите Нобелови лауреати за икономика.
В този модел, той казва, че държава в начален етап на развитие се разраства чрез внасяне на недостатъчно ангажирана работна ръка от традиционните сектори като селско стопанство в модерната икономика, обикновено в трудоемките производства. Този процес продължава дълго време, понякога десетилетия наред и е много мощен двигател на растежа.
Но той достига лимита си след като се изведе достатъчно работна ръка от традиционните сектори. Тогава се достига „повратната точка на Луис“, забелязвана от тези, които обръщат внимание на тези неща. В тази точка вече не можете да имате растеж, използвайки този модел и са ви нужни по-традиционни източници на производителност във всички сфери на икономиката. Казах, че по аналогия, ние имахме десетилетия, през които недостатъчно оползотворената работна ръка се прехвърляше в развиващата се икономика. Краят на глобалната икономика има дефлационни последици, които са първични в секторите, в които става това и вторични, дължащи се на изместената заетост.
Моето предположение, тъй като е трудно да сме сигурни за тези неща, е че ние навлизаме във версия на тази повратна точка, при която огромното търсене, създадено от разрастващата се средна класа в развиващите се икономики в съчетание с изчерпването на недостатъчно оползотворения производствен капацитет означават, че сме в друг режим.