Пади МакГинес: Проблемът с Русия започна да се гледа като краткосрочен

Научихме и за други стратегии. В разговора ни с Nordea, те казаха, че са прекратили експозицията си към Русия конкретно на отдела си за управление на активи. Колко често наблюдавате от страна на корпорациите стратегия за справяне, при която просто се прекратява експозицията към Източна Европа?

Това се случва често, защото това е първото решение, което им хрумва при анализ на ситуацията там. На проблемът започва да се гледа като на краткосрочен, макар че има и аргументи, че това е започнало в началото на миналото десетилетие с интервенцията в Сирия  и други.

Русия е проблемно действащо лице и навлизаме все по на дълбоко в ситуация, при която правителството използва силата и на регулациите, и на санкциите, за да окаже натиск. Но също и очакването за такива, с цел да промени определено поведение.

Виждаме го в обществото във връзка с ковид и на пазара – много хора или оттеглят инвестициите си или обмислят да го направят в недалечно бъдеще.

Отделихме доста време в обсъждане на струпването на войски по границата, различните гледни точки около Украйна и реакцията на НАТО. Но по-големият необсъждан и неразкрит проблем е киберзаплахата. Говорим подробно за реалния риск от реална възможна инвазия, но налице е постоянната заплаха за кибервойна. Колко голяма е вероятността, колко висок е риска и дали това не е по-голямата заплаха за корпоративния свят, отколкото военната заплаха?

Категорично мисля, че това е така. Радвам се, че задавате този въпрос, защото това е една сфера, в която всички имаме затруднения.

А имаме затруднения, защото се борим с пандемията от атаки за откуп, спрямо която няма единен правителствен отговор. Те определено са приковали вниманието ни.

Това, което ме удивлява е, че много от анкетите, които се провеждат обичайно в началото на годината и са традиционни с наближаването на срещата в Давос, показват, че за директорите на компании киберсигурността е приоритет – не за държавните агенции за управление на риска, не за агенциите за сигурност на информацията, а за директорите.

Така е, защото това е много труден за оценка риск и той все по-трудно може да бъде застрахован.