Изминаха две години откакто в САЩ беше установен първия случай на коронавирус. Оттогава бяха осъществен огромен научни напредък – ваксини, антивирусни препарати. Вероятно най-забележителният е геномното секвениране, което остана на втори план. Това е работата извършвана от научни лаборатории, за да стане ясно какви мутации на коронавируса заразяват хората и какво точно причиняват при инфектиране. Така се помага ваксините да се адаптират много бързо и да се предотврати нанасянето на значителни щети от вируса.
Намирам се в Сиатъл, където беше установен първият случай на коронавирус в една общност, за да попитам учените, които са на фронтовата линия в проследяването на вируса на ковид и неговите мутации дали вече сме по-добре подготвени.
Ние сме в центъра на Сиатъл. Когато се замислих по въпроса как да преценим дали сме по-добре подготвени за следващата пандемия, проучването ми ме доведе тук. Причината Сиатъл да е толкова добре подготвен, когато коронавирусът се появи е, че от 2018 те работеха по проект наречен „Проучване на грипа в Сиатъл“ и през 2019 изпълняваха програма за събиране на проби. В тази програма хората можеха да вземат проба от носа си, нещо което надали им е хрумвало да направят преди пандемията от коронавирус, но тук това се правеше, за да знаят хората какви респираторни заболявания се разпространяват в общността. Именно заради тази програма те откриха и първият случай на заразяване с ковид в САЩ. Тук сме, за да разговаряме с учените работещи по този проект, който продължава, а вероятно и ще бъде разширен.
Вижте втора част на видеото.