Недалеч, в експерименталната ферма на Econick професор Гийом Ечевария и екипът му отглеждат нови видове растения хиперакумулатори, които да бъдат изпитани по целия свят.
"Намираме се в експерименталната ферма на Econick. Тук подготвяме разсад и растения, които да бъдат засети в замърсени почви. Но това е и мястото, където се опитваме да развъдим нови видове хиперакумулатори, които да се отглеждат в Гърция и други държави. Това е разсад на Кадмий-олово-цинк, кръстени са на металите, които извлича. Това е хиперакумулатор на кадмий и цинк и го използваме основно за пречистване на замърсени почви", казва Гийом Ечевария, University of Lorraine, основател на Econick.
Това е дъхаво мушкато, което е хиперакумулатор на олово и също е за пречистване на замърсени почви. Това тук е местният хиперакумулатор на цинк и кадмий – ночеа карулесенс ендемично растение за западна Европа.
Гийом и екипът му внимателно размножават и селектират растения, за да подобрят извличането на никел от почвата. Целта им е да удвоят количеството метал, което растението може да извлече и да съхранява.
"Това растение е най-ефикасният хиперакумулатор на никел в Европа. Листата му могат да съдържат до 4% никел в сухата маса. Това означава, че когато ги превърнем в пепел, можем да постигнем 29-30% никел в пепелта. Това е рекорд", казва Ечевария.
Макар изгарянето на растенията да използва енергия, екипът е установил, че целият процес по агрорудодобив разходва значително по-малко енергия от обичайните методи.
Тези високоефикасни хиперакумулиращи растения могат да растат и в почва, която съдържа високи нива на метали, които се срещат в природата в скали или поради замърсяване от човешка дейност, включително и рудодобив.
"Традиционният рудодобив в открити мини се осъществява на терени, които също съдържат висок процент никел. За разлика от него, агрорудодобива може да се извършва върху почви с много по-ниско съдържание на никел, а те са широко разпространени. Например, в Индонезия, остров Сулавеси има над 15 хиляди квадратни километра земя богата на никел. Вероятно малък процент от нея е подходяща за агрорудодобив, но все пак това е огромна площ, която може да бъде разработена. Ефектът от агрорудодобива е сравним с обичайното земеделие. Той има много слаб отпечатък върху околната среда. В това отношение, разликата с откритите рудници е драстична", казва Антъни ван дер Ент, University of Queensland.