В инфлационните сили, които са най-важни в момента, за заетостта и заплатите ли става дума?
Определено. Както вчера спомена Джером Пауъл, Омикрон предизвика задълбочаване на проблемите със снабдяването, но за Фед най-важното е било бързината на затягане на трудовия пазар.
При положение, че безработицата вече е под приемливите за Фед 4%, аз съм напълно съгласна с председателя Пауъл, че инфлационните рискове остават с ръст. Вече сме на 7% на годишна база. Очакваме още ръст до 7,2%-7,4% по-късно през първото тримесечие.
Така че инфлацията няма да спадне много бързо.
Както казвате, заплатите ще окажат още натиск към повишението й в краткосрочен план.
Ние ви потърсихме заради опита ви с инфлацията. Миналата година вие дадохте най-добрата прогноза. Какво очаквате през 2022г и как Фед ще се пребори с това?
Фед се прояви много агресивно вчера, особено в тази част с въпросите и отговорите. Те искат явно да имат възможността да реагират при изненада от ръст на инфлацията. Което председателят Пауъл каза, че го смятат за възможно.
Сега се очакват 4 повишения на лихвите тази година най-малко. В същото време Фед не беше така агресивен, както би могъл да бъде за графика на свиването на изкупуванията и евентуалните..
Каква е прогнозата ви за инфлацията?
Все още очакваме ръст на инфлацията през първото тримесечие. Както преди казахме, това е заради ефекта на енергийните цени. Всъщност дори очакваме нивата да минат под 7% от второто тримесечие нататък. Очевидно очакваме рискове от понижение на ръста.
Така че Фед ще вдига лихвите при забавяща се икономика.
Особено след отхвърлянето на плана на Байдън „да построим отново по-добре“. След това американските прогнози за ръст все още продължават да се ревизират надолу.
Така че да, все още сме съгласни, че реалните лихви водят разпродажбите.
Миналата година бяхме в среда на рефлация, при която инфлационните очаквания се раширяваха на фона на номиналните и реални лихви.
Импулсът за растеж изчезна, заедно с фискалния пик в САЩ – и двете са вече зад нас.
Продължаваме да очакваме рапродажбите да останат движени от реалните лихви, по подобие на случващото се днес на пазарите. Още виждаме риск от пробив в низходяща посока на ключови нива в дългия край, защото агресивното послание на ФЕД ограничава възможността да изпуснат в бъдеще контрола над инфлацията.
При разпродажби на номиналните лихви, реалните все още бяха в рали, като инфлационните очаквания се разширяваха. Все още смятаме, че равновесната стойност на дългосрочните лихви ще намалява, защото агресивния тон на централната банка ограничава вероятността в бъдеще инфлацията да се покачва.