В най-големия завод за синтетично месо, част 5

Искаме да достигнем 50 хиляди фунта годишно с капацитет до 400 хиляди фунта.

Този завод е показателен за производството на месо.

Ще го използваме като еталон и ще построим завод изцяло и само за производство, без развойна дейност.

С него целим 10-20 милиона фунта.

Това е най-големият завод, който възнамеряваме да построим.

Ние сме първото семейство, яло култивирано месо. Децата ми, жена ми, кучето... и то обича това месо.

Всички познават вкуса на пилето.

Месото му е най-желаното по света и в САЩ.

В детството си ядях много месо.

Баща ми бе ветеринар и работеше с добитък.

Оттам произхожда любовта ми към животните.

Но обичах вкуса на месото и продължих да го ям.

Имахме пилета в задния двор.

Един ден любимото ми пиле изчезна.

Попитах какво му се е случило.

Оказа се, че предния ден съм го изял.

Помня, че плаках.

Беше труден ден, но ме прати тук и сега.

И човекът сит, и пилето цяло.

Златно е.

Пържи се като обикновено пиле.

Очаквам с нетърпение деня, в който ще имаме истинска конкуренция.