Подобно на всяка технология в зародиш да си представим свят пълен с нея е малко романтично.
Но сме виждали как това се случва със слънчевата енергия, с батериите, с електромобилите.
Нищо не пречи на плаващите вятърни ферми да постигнат същото.
"Сигурен съм че след 2030 г. ще видим печеливши широкомащабни вятърни ферми. Ще видим ръста на индустрия, която ще стане част от големите през 2040 г. и 2050 г", казва Лейф Делп, ръководител на разработването на плаващи турбини за Equinor.
Ако се занимаете с теоретични изчисления, ще видите, че всеки вид възобновяема енергия може да задоволи енергийните нужди на целия свят, било слънчеви панели в Сахара или плаващи вятърни турбини по средата на Тихия океан.
Няма предел за енергията, която можем да извлечем от възобновяемите източници.
Но има горен предел на средствата, които можем да вложим, за да получим достъп до тях.
Съревнованието в плаващите вятърни ферми ще бъде сериозно.
Някои компании ще загубят и може да фалират.
Засега тази конкуренция е само плюс.
"Не можем да построим всичко сами. Нуждаем се от конкурентите ни. Надпреварата е важна част от индустриализацията на плаващите ферми", казва Лейф Делп.
"Възможно е някои от тях да ни изпреварят с по-добър подход. Това не би било зле. Работим в името на климата. Нов играч може да ни задмине с думите: "Индустриализацията е добра идея, но този начин е по-ефективен. И бих се сприятелил с тях", казва Хенрик Стисдал, изобретател и основател на Stiesdal A/S.