Обещанията и заплахите за умните градове в Китай, част 1

Непрестанно обработващи огромни количества данни из високоскоростните си мрежи, градовете на бъдещето ще са умни.

Компаниите разработващи тези умни системи казват, че искат да подобрят качеството на живот в градската среда.

Те ще се грижат за трафика, ще пестят енергия и ще ни пазят.

Страни по цял свят възприемат модела на умния град, и пръв сред тях е Китай.

Самият Си Дзинпин харесва идеята за умния град и умното общество.

Това се превърна в национална стратегия.

За да поддържа мощното производство на страната, Пекин вложи около 800 милиарда щатски долара във високоскоростни влакове, самодвижещи се коли, смарт електрически мрежи и 5G мрежа. Освен това управлява над половината от умните градове по света.

Но за мнозина негативите са тревожни.

Технологичното наблюдение вече е широко разпространено из Китай.

Тревогите от този подход нарастват в страни, внасящи китайски технологии за наблюдение.

Китай изнася своята система за наблюдение в други страни чрез износа на така наречените умни градове.

До 2030 г. се очаква Китай да задмине САЩ и да стане водещата световна икономика.

Страната се надява умните градове да положат основата за този успех.

Историята на урбанизацията на Китай няма исторически прецедент.

Всяка година се строят по 20 нови градове в Китай.

Повече хора живеят в градовете на Китай отколкото в провинциите му.

Според Лиу Дайзонг, директор на Китайската програма за възобновими градове, през последните 20 години почти всяка година в градовете се местят по още 30 милиона души.

Икономическите реформи от 1970-те издигнаха стотици милиони от провинциалната бедност към търсене на работни места в китайските градове.

Мнозина се озоваха в заводите, захранили стремглавия икономически възход на страната.