Отдавна давате знак, че Центърът на контрол на заболяванията в САЩ изостава след останалите страни.
Ако анализираме центъра в университета, действията им в миналото имат смисъл. Но ако ги анализираме на национално ниво и като глобална реакция на кризата в общественото здравеопазване, те изостават.
Един от проблемите са данните.
По-големият проблем обаче е в културата.
Не ме разбирайте погрешно – този център е пълен с усърдни хора, които работят аз общественото здраве. Те са посветени на мисията си. Но културата свърши много лоша услуга на страната.
Обяснете ни, как една култура може да е различна?
Има някои различни проблеми. Центърът чака до безкрай за данни. Това е голям проблем в пандемията. Ние сме в разгара й. Реакцията е от критично значение.
Вижте как е работил центърът в миналото. Някой път данните, които изнасят са на няколко години. В пандемия дните имат значение, както и седмиците.
Вторият проблем е по-голям. Центърът за превенция на заболяванията предпочита да измисля колелото сам, вместо да ползва иновации или идеи, които се използват другаде.
Забелязваме го непрекъснато.
В началото на пандемията Центърът трябваше да измисли наново диагностичния си тест, въпреки факта, че други страни и СЗО вече имаха такива тестове, които прилагаха. За нещастие нашите тестове не работеха и това предизвика големи закъснения.
От опита си с центъра съм научил, че те нямат желание да работят с частния бизнес. Това е голям проблем.
Има иновации, има дигитализация, има диагностична иновация, има иновации във ваксините в частния сектор. Центърът би трябвало да има основна роля на коордиратор. Трудно е, ако не искаш да си водещата агенция и да координираш, но ако се случва в пандемия, това е проблем.