Кой още се фука на Уолстрийт, част 1

Днешният фокус в разговора ни е екзистенциалната тревожност изпитвана от мнозина на Уолстрийт. Събеседник ни е репортерът на Блумбърг зад тази история, Макс Ейбълсън. Макс, всички обичаме вашите статии. Кажете ни как стигнахте до темата? Какви разговори проведохте и каква тревожност изпитват хората?

Много е мило това, което казахте за статиите ми. Бяхме на среща с колегите и разговаряхме за това колко невероятни са печалбите на банките през тази година, през 2021, за JP Morgan, Goldman Sachs, Morgan Stanley…

Ако си мислите, че златните 80 години са били добри за банките или, че годините на Клинтън и дори годините преди кризата от 2008, ако си мислите, че това са били велики времена те са нищо в сравнение с тази година.

Банките чупят рекордите си по печалби и може да се очаква, че мнозина банкери ще изкарат страхотни пари особено в сравнение със средния американец.

И все пак настроението е сиво, настроените на Уолстрийт е мрачно – няма ги обичайните похвали и празненства.

Статията ми се опитва да дефинира какво е това явление и вместо аз да го направя, разговарях с много интересни хора от общността и ги помолих за обяснение на това настроение. Това е статията, надявам се да я прочетете.

Още по темата

Кой още се фука на Уолстрийт, част 2

Вие повдигате един много важен въпрос: какво значение отдават банкерите на заплатите си? Стана ли ясно в разговорите ви как те се опитват да намерят някаква стойност извън парите като част от работата им?

Ако единствената ви цел са парите, а аз съм сигурен, че има определен процент от хора в Америка, определен процент от работещи на Уолстрийт, чиято единствена цел е да направят пари, то през 2021 на Уолстрийт може и да сте малко разочаровани.

Не защото не изкарвате много пари, защото напоследък банкерите носят удома много пари, независимо с какъв аршин ги измервате.

Обаче те се оглеждат наоколо и виждат 18 годишни да печелят по 20 милиона долара от криптовалути и както ми каза един банкер, трябва да работиш много усилено, за да не те обхване завист.

Трябва да имаш самоконтрол и да не забравяш, че е нелепо да се мисли, че това винаги ще е така. Това е феномен, който не обяснява всичко напълно, но усещането, че нещата вероятно са по-забавни и по-печеливши някъде другаде обяснява донякъде тези настроения.