Да видим някои от продължителните реакции при някои класове активи. Какво мислите за отказа на Джо Манчин, сенаторът, който отхвърли плана на Байдън и доколко успя да извади от релсите вашите прогнози за 2022г?
Определено това беше удар. Той беше жизненоважен за приемането на закона, при положение, че Сенатът е разделен 50-50.
Оттеглянето на неговата подкрепа определено е проблем.
Въпросът е каква част от закона може да се спаси. Дали ще паднем от 2 трлн на 1,75 трлн или по-малко?
Определено ще има последствия за растежа.
Но все още нещата не са решени окончателно. Нанси Пелоси изглежда доста оптимистично настроена, че нещо може да се направи.
Не вярвам, че нещата са всичко или нищо, а по-скоро каква от закона ще се промени и намали и после ще имаме по-нюансиран поглед към последиците за американския ръст в бъдеще.
Неспирният Омикрон е другия фактор, който би могъл да обясни ужасното ниво на апетит към риск в момента на глобалните пазари. Имате ли мнение кое от двете води сегашната слабост? Дали Омикрон и ръстът на случаите и потенциалните локдауни или това, което научихме от Джо Манчин? Или съчетанието от двете?
Съчетание от двете е. В САЩ д-р Антъни Фаучи каза, че в САЩ риск от нови локдауни заради Омикрон е сравнително слаб.
Те изглеждаше толкова разтревожен от ново затваряне на страната, но каза, че има по-скоро натиск над болничната система.
Тук, във Великобритания или в Европа като цяло май вариантът Омикрон ще има по-големи последици. Заради водената по-скоро от услугите икономика тук. Локдауните – меките локдауни във Великобритания и по-меките в другите части на Европа се очаква да се удължат. Поне това чухме от здравния министър на Великобритания.
Така че май в САЩ става дума по-скоро за закона за разходите и в Европа – за варианта Омикрон.