Гледаме на всички пазари и не виждаме много, които да продължават политиката на нулев ковид. Какви са рисковете и коя е най-добрата позиция в тази ситуация, при положение, че в повечето страни чуваме, че локдауните няма да се върнат отново?
Говорим за малка група страни в Азия, които продължават политиката на нулев ковид, наред с Китай. Пекин е най-силният привърженик на този подход.
Подозирам, че мнозина експерти са обяснили при вас риска от спад, ако се следва стратегията на нулев ковид, която означава да са налице големи маси хора, които нямат естествен имунитет към даден вариант. Както виждаме с Омикрон посоката на еволюция на тези вируси е да стават по-малко смъртоносни, но по-заразни.
Смятам, че ще бъде все по-трудно. Например в Австралия, когато ограниченията паднаха дори леко и Омикрон тръгна да се разпространява.
Каква защита избирате за следващата година, която крие толкова несигурност? Това засяга ли мнението ви за потребителските стоки или отварянето?
През призмата на потоците на взаимните фондове забелязваме, че първо, те са движени от институционалните инвеститори в последните 4 месеца от годината.
Силният отпечатък на инвеститорите на дребно намаля. Повечето потоци идват от страна на институционалните.
Тези потоци определено са склонни да изберат пазарите, които възприемат по-скоро подход на стаден имунитет. Забелязваме много пари в САЩ, където има силна увереност, че всякакви ограничения биха били на щатско ниво и доста минимални.
В Европа изглежда има някаква селективност сред страните, избрали строги локдауни.
Общата идея зад тези решения е понеже някои започват да мислят за сценария Златокоска при Омикрон, който увеличава стадния имунитет и улеснява централните банки да минимизират вдигането на лихвите си.