Тайната американска история на ковашкия занаят, част 5

Учех се от Джейсън.

Правех ловни ножове, мечове, фентъзи мечове.

После дойде сънят.

Аз съм силно вярващ, така че не се поколебах, когато Светият дух ми каза да правя ножове за готвачи.

Събудих се и си казах, "Прав е."

 

Сега ще наострим ножа докато добие остър връх.

Шлайфам ръба му от първоначалната му дебелина до нулева.

Не правя измервания, карам по усет.

Упражнявам занаята от 18 години и имам мускулна памет.

Постоянно го проверявам, за да се уверя че не шлайфам накриво и че всичко върви по план.

После ще го пъхна в железен хлорид.

В момента е сивкав и вълничките не се виждат.

Сега ще го пъхна в сместа и ще видите дългоочакваните форми.

Вълните, завъртанията, кривите.

Секси е, нали?

Време е за най-трудната за мен част.

Добавянето на дръжката.

Ще използвам дъб, но не който и да е дъб.

Това парче дърво е от плантация на име Мидълтънс плейс.