Как се роди машинното учене

Какво видяхте в компютрите и изкуствения интелект тогава, което всички останали пропуснаха?

Осъзнах сложността на проблема и колко ограничено е разбирането ни на човешкия разум.

Всеки, който не е експерт би предположил, че за да направим компютрите интелигентни, трябва да разберем първо как ние сме развили разум, а после да учим компютрите така, както учим децата си.

Аз, както и други изследователи пробвахме това. Нямахме особен успех.

После попаднах в една сфера, наречена машинно самообучение.

Тя казва, че не е задължително да пресъздаваме човешкия мозък. Компютърният мозък се различава от него. Има процесор, има краткосрочна и дългосрочна памет, мисли по-бързо от нас - но и по различен начин.

Компютърът мисли за данни. Може би трябва да забравим как работи човешкия разум и защо вземаме решенията си. Ако можем да предоставим много данни на компютъра и да му дадем правилния отговор. Ако после продължаваме да му подаваме данни. Можем да се надяваме някой ден компютърът да се научи как да взема решения, да класифицира и да прогнозира.

Поех по този път около средата и края на 80-те, когато започнах доктората си в Карнеги-Мелън.

Обсъждали сте и опасностите от тогавашния подход на правилата. Не е било ясно как да бъде разбиран изкуственият интелект - дали чрез правила или чрез невронни мрежи. Как решихте в коя сфера искате да участвате?

Стигнах дотук по системата проба и грешка. Когато постъпих в университета Карнеги Мелън през 1983 г. съветникът ми Радж Реди, който по късно се оказа сред лауреатите на наградата Туринг, предложи да пробвам с експертни системи. Познанията и интуицията му бяха насочени в тази посока.

Заех се това, но след година осъзнах, че те не могат да бъдат мащабирани.

Възможно бе някой ден да ги накараме да работят, но ме чакаше дипломна работа след 4-5 години.

Исках изследванията ми да са от значение и не смятах, че системите, основани на правила ще го постигнат.

Мозъчната структура на компютрите се различава от нашата. Ако ги учим на начина, по който ние, хората вземаме решения може да не се окаже подходящо.

Тогава започнах да мисля за алгоритми на машинното учене, което е подобно на невронните мрежи, и постигнах известен напредък.

Един ден събрах смелостта да попитам съветника си дали мога да пробвам този нов подход.

Той ми оказа голяма подкрепа в новото ми начинание, включително с компютрите и с данните.

С неговата помощ успях да демонстрирам, че разпознаването на речта, на който и да е говорещ е възможно.

Това бе дипломната ми работа през 1988 г. и бе сметната за важна крачка напред, ако не и революционна.