Наемът е на първо място.
Това ще рече, че наемателите жертват медицински грижи, дрехи и дори храна, за да запазят покрива над главите си.
По време на пандемията имаше ръст на наемателите с по-ниски доходи, защото броят безработните скочи.
Изведнъж, за първи път, домакинствата бяха изправени пред риск да загубят жилището си.
Моделът на Виена не може да се имитира с лекота.
Но други градове следят развитието му.
Нужни са не само промени в политиките.
Начинът ни на мислене за това как и къде живеем също ще трябва да се измени.
"В САЩ хората искат да живеят в отделна къща и да притежават една кола", казва архитектът и урбанист Майкъл Елиасън.
"Моето семейство не притежава кола. Имаме две деца и се придвижваме с велосипеди. Плътността и достъпността на общинските жилища улесняват начина на живот на семейства като моето. Има голяма разлика между поколенията. Семейства на нашата възраст и по-млади от нас не могат да си позволят достъпни жилища или жилища на пазарни цени в повечето градове. Очаквам като общество да се замислим за разумно уплътняване, което да не доведе до още коли и задръствания и да бъде устойчиво в дългосрочен план. Виена прилага подход, който всички трябва да следваме".